Незадоволителното самозадоволяване води до емоционално освобождаване и кулминация

Борейки се да достигне кулминацията, той се обръща към огледалото за публика. Молбите му се превръщат в стонове, ехтящи в стаята, докато накрая се поддава, освобождавайки години на натрупана емоция и товара си.

В пристъп на отдаване на себе си мъжът се поддава на съблазняването на отражението си в огледало в цял ръст. Копнее за по-интензивно, пълноценно изживяване и сякаш огледалото може да е ключът към отключването на това. Когато започва да се гали, очите му срещат отражението му и странно усещане го обзема. Не е обичайната тръпка на самозадоволяване, а по-скоро непреодолима вълна от емоции. Ударите му стават по-преднамерени, дишането му по-затрупано, а стенанията му, о, стенанията. Не е само физическо удоволствие, което изпитва, а дълбока, сурова емоция, която никога преди не е изпитвал. Докато продължава, отражението сякаш ехо на всяко негово движение, всеки негов стон. Напрежението се натрупва, емоцията се засилва и с последен, трептяжен стон, той достига кулминацията си. Освобождението, което никой никога не е преживявал, оставяйки го напълно доволен и напълно задоволен.